Тридесетата годишнина от смъртта на писателя нобелист Елиас Канети (25 юли 1905 г. - 14 август 1994 г.), отбелязвана днес, е от огромно значение. Причината е, че той поставя възбрана за издаване на непубликуваното му творчество за 30 години и сега тя ще бъде вдигната. Това каза в интервю председателят на международното дружество "Елиас Канети" в Русе проф. Пенка Ангелова.

Тя обясни, че предстои да бъдат разкрити последните непубликувани документи, записки, откъси от незавършени романи на твореца.

"Това интересува изключително много неговите издатели и ще има основен нов корпус от произведения, които ще бъдат отпечатани от Елиас Канети", каза още проф. Ангелова, която е и университетски преподавател. 

По думите й той е важен за нас, защото "не само е роден в България, в Русе, в Русчук през 1905 г., но защото залага много на образованието, което е

Иван Вазов се превръща в светиня, част от онези незабравими личности, от различните исторически епохи, които чертаят границите на националната ни идентичност. Това каза Надежда Терзи, главен уредник на къщата музей на Иван Вазов в София.

„Любовта към родината е водещият лъч, който определя съдбата на творческия му път. Името му е символ на национална гордост и на българщината, а творчеството му се е превърнало в неразделна част от българската история, култура, народопсихология и най-вече - българското национално самочувствие“, допълни тя.

Тържествени думи на признателност за святото дело на народния поет произнесе Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей. „Той създава художествени образи на всяко по-значимо събитие или обстоятелство от историческото ни битие и е първият български професионален писател в литературната история на Българи

Каталогът „Знамената от борбите и войните за освобождение и обединение на българските земи“ е най-новото издание на Националният воеонноисторически музей (НВИМ), съобщават от екипа на музея.

Съставители на изданието са доц. д-р Соня Пенкова, Деяна Костова, Диана Иванова. 

„Сто и двадесет години след Илинденско-Преображенското въстание – най-голямото общобългарско въстание за свободата на българите в Македония и Тракия, събираме частиците история в опит да разсеем мъглата на съвременните балкански политически страсти и дележи на история и памет и да отправим поглед към онзи героичен устрем на българите към свобода и независимост“, пише доц. д-р Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей в текст за изданието.

По думите й то събира за първи път на едно място част от знамената от богатия фонд на Националния военноисторически музей, свързани

Лекари-писатели провеждат своя 66-и международен конгрес във Варна. Форумът събира над четиридесет представители на организацията от България, Италия, Франция, Португалия, Полша, Германия, Мозамбик, Украйна и други държави. 

Днес в рамките на конгреса се състоя литературно четене с участието на лекари и студенти по медицина. В него участват автори от Варна, както и от София, Карлово, Шумен, Бургас, Сунгурларе и Ямбол. Сред представилите се български творци са Добрин Паскалев, Мария Василева, Ваня Савова, Христина Димитрова, както и студентите от Варненския медицински университет Росица Станчева и Хелин Байрактарова. 

Тази година за първи път се присъждат наградите „Хипократ и Пегас UMEM” за литературно творчество и принос. Техни носители станаха д-р Карлос Виейра Рейс от Португалия, д-р Лоран Веркустр от Франция, д-р Мадалена Бонели от Италия и пр

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) ще отбележи 187-ата годишнина от рождението на Васил Левски, като на 18 юли ще даде достъп на всички свои посетители до дигиталната версия на личния му бележник. Това съобщават от екипа библиотеката.

По думите им бележникът е писан от Васил Левски през последните две години от живота му.

По повод годишнината от рождението на Апостола на свободата НБКМ ще раздава картички с подписа на Васил Левски, както и негова снимка като знаменосец в четата на Панайот Хитов от 1867 г. Фотографията е част от фонда на Националната библиотека и Българския исторически архив.